Погледни ме зад червената завеса,
в последвалите мисли на нощта,
когато дъхът на сближаваща есен
прониква тихо през прозореца.
Открадни ме сега, превърни ме във стих -
както вятърът дори не умее,
от ритъма на сърцето стаята изпрати
в небитието ни на умовете...
Накарай ме да усетя ръцете ти -
пътя им невидим и незнаен в мрака,
и нека аз разтопя ледовете ти...
а за утрото - ще ни почака! ...