14 дек. 2009 г., 15:00

Дъжд в очите

987 0 1

Дъжд в очите

 

 

Припада слънцето залязващо...

Обагрено във кървавочервено... Колабира...

И пак небето е оловносиво, смазващо -

готово сълзите си неизплакани да заизлива...

Сълзи - като река! Мъчителни! Горещи!

Изплакват мъката набъбнала...

И сякаш искат с тях да върнат нещо,

което отдавна е изгубено и е отминало...

Безмълвна да оставам и да слушам как

безброй желания във мен пулсират...

И само споменът за туй, което е било - незнайно как

във спомените разпилени да събирам...

И като дъжд потичат по лицето ми

солени капки предани - от вътрешното ми небе...

Те идват, без да искат позволение!

И тях не може никой да ги спре!

Каквито и сълзи човека да спохождат -

дали от радост или пък от мъка...

Най-чисто проявление са, със което пак прохождаме!

Сгъстена светлина! Катарзис! И пречистващ дар от Бога!

 

 

 

Елена Найденова - Sun

 

 

Тук може да видите стиха ми, облечен в клип:

http://bg.netlog.com/go/explore/videos/videoid=bg-185819

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елена Найденова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...