Дъжд в очите

Припада слънцето залязващо...

Обагрено във кървавочервено... Колабира...

И пак небето е оловносиво, смазващо -

готово сълзите си неизплакани да заизлива...

Сълзи - като река! Мъчителни! Горещи!

Изплакват мъката набъбнала...

И сякаш искат с тях да върнат нещо,

което отдавна е изгубено и е отминало...

Безмълвна да оставам и да слушам как

безброй желания във мен пулсират...

И само споменът за туй, което е било - незнайно как

във спомените разпилени да събирам...

И като дъжд потичат по лицето ми

солени капки предани - от вътрешното ми небе...

Те идват, без да искат позволение!

И тях не може никой да ги спре!

Каквито и сълзи човека да спохождат -

дали от радост или пък от мъка...

Най-чисто проявление са, със което пак прохождаме!

Сгъстена светлина! Катарзис! И пречистващ дар от Бога!

Елена Найденова - Sun

Тук може да видите стиха ми, облечен в клип:

http://bg.netlog.com/go/explore/videos/videoid=bg-185819