24 апр. 2025 г., 08:24

Дъждовен благослов

353 2 4

Пак се спусна към мене дъжда 

и ме близна с език по лицето. 

Не прихващам от него ръжда, 

затова е любим на сърцето. 

 

И ме радва през всеки сезон-

ту игрив, ту пороен, ту тъжен. 

Идва следвайки своя резон, 

аз му вярвам, защото не лъже. 

 

Той обича земята, да, да,

тя отвръща със същата жажда. 

Сякаш Бог със светена вода 

я полива, да може да ражда. 

 

И от тази безсмъртна любов 

аз се уча докрай да обичам. 

Боже, дай и на мен благослов-

аз съм твоето малко момиче!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Nina Sarieva Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ти, Кремена!
  • Много топлина и нежност от началото до края!
    "Боже, дай и на мен благослов-
    аз съм твоето малко момиче!"
    Поздравления!
  • Мари, Мари, как ме стоплиха твоите думи! Благодаря ти❤️!
  • Ръкопляскам ти с цялото си възхищение, Нинка!🙏❤️💋 Ювелирно изградено и толкова нежно докосващо е стихотворението ти! Браво, браво!👍😍

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...