24 апр. 2025 г., 08:24

Дъждовен благослов

345 2 4

Пак се спусна към мене дъжда 

и ме близна с език по лицето. 

Не прихващам от него ръжда, 

затова е любим на сърцето. 

 

И ме радва през всеки сезон-

ту игрив, ту пороен, ту тъжен. 

Идва следвайки своя резон, 

аз му вярвам, защото не лъже. 

 

Той обича земята, да, да,

тя отвръща със същата жажда. 

Сякаш Бог със светена вода 

я полива, да може да ражда. 

 

И от тази безсмъртна любов 

аз се уча докрай да обичам. 

Боже, дай и на мен благослов-

аз съм твоето малко момиче!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Nina Sarieva Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ти, Кремена!
  • Много топлина и нежност от началото до края!
    "Боже, дай и на мен благослов-
    аз съм твоето малко момиче!"
    Поздравления!
  • Мари, Мари, как ме стоплиха твоите думи! Благодаря ти❤️!
  • Ръкопляскам ти с цялото си възхищение, Нинка!🙏❤️💋 Ювелирно изградено и толкова нежно докосващо е стихотворението ти! Браво, браво!👍😍

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...