Пак се спусна към мене дъжда
и ме близна с език по лицето.
Не прихващам от него ръжда,
затова е любим на сърцето.
И ме радва през всеки сезон-
ту игрив, ту пороен, ту тъжен.
Идва следвайки своя резон,
аз му вярвам, защото не лъже.
Той обича земята, да, да,
тя отвръща със същата жажда.
Сякаш Бог със светена вода
я полива, да може да ражда. ...