24 abr 2025, 8:24

Дъждовен благослов

343 2 4

Пак се спусна към мене дъжда 

и ме близна с език по лицето. 

Не прихващам от него ръжда, 

затова е любим на сърцето. 

 

И ме радва през всеки сезон-

ту игрив, ту пороен, ту тъжен. 

Идва следвайки своя резон, 

аз му вярвам, защото не лъже. 

 

Той обича земята, да, да,

тя отвръща със същата жажда. 

Сякаш Бог със светена вода 

я полива, да може да ражда. 

 

И от тази безсмъртна любов 

аз се уча докрай да обичам. 

Боже, дай и на мен благослов-

аз съм твоето малко момиче!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Nina Sarieva Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти, Кремена!
  • Много топлина и нежност от началото до края!
    "Боже, дай и на мен благослов-
    аз съм твоето малко момиче!"
    Поздравления!
  • Мари, Мари, как ме стоплиха твоите думи! Благодаря ти❤️!
  • Ръкопляскам ти с цялото си възхищение, Нинка!🙏❤️💋 Ювелирно изградено и толкова нежно докосващо е стихотворението ти! Браво, браво!👍😍

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...