16 окт. 2011 г., 11:56

Дъждовна песен

918 0 7

Дъждовна песен

 

Последни светлини. И гасне тротоарът.

Отнякъде дочува се джазова мелодия.

Затварят кафенетата. И вятърът повява.

Небето посивява, започва да вали.

 

И капчиците първи

целуват тротоара.

Откликва той с прегръдка,

приема ги с утеха.

 

До следващия път.

И после пак денят

оловносив ще бъде

и пак ще завали. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Яна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ти
  • красотата на оживените предмети .. прекрасно
  • Много Ви благодаря!
  • разкошна идея и стих...
    Яна, Мария е много права...имаш талант,
    ще растеш все нагоре, мило момиче..
    пожелавам ти, успех...сърдечно.
  • Много Ви благодаря, Мария! Думите Ви означават много за мен! Досега като че ли не сте изкритикувала сериозно никоя от творбите ми - това може само да ме радва Въпреки, че и малко градивна критика никога не е излишна Поздрав от мен и слънчев ден Ви пожелавам!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...