16.10.2011 г., 11:56

Дъждовна песен

916 0 7

Дъждовна песен

 

Последни светлини. И гасне тротоарът.

Отнякъде дочува се джазова мелодия.

Затварят кафенетата. И вятърът повява.

Небето посивява, започва да вали.

 

И капчиците първи

целуват тротоара.

Откликва той с прегръдка,

приема ги с утеха.

 

До следващия път.

И после пак денят

оловносив ще бъде

и пак ще завали. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Яна Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти
  • красотата на оживените предмети .. прекрасно
  • Много Ви благодаря!
  • разкошна идея и стих...
    Яна, Мария е много права...имаш талант,
    ще растеш все нагоре, мило момиче..
    пожелавам ти, успех...сърдечно.
  • Много Ви благодаря, Мария! Думите Ви означават много за мен! Досега като че ли не сте изкритикувала сериозно никоя от творбите ми - това може само да ме радва Въпреки, че и малко градивна критика никога не е излишна Поздрав от мен и слънчев ден Ви пожелавам!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....