10 окт. 2007 г., 19:07
Дъждовни капки
Дъхът ми топъл среща студеното стъкло...
Вали... Небето посивяло плаче...
А капките, досущ като моите сълзи,
не ще бъдат избърсани от някой...
Всеки облак носи твоя нежен аромат,
свещите незапалени угасват...
Така и ти любовта ми набързо угаси,
но устните ми твоите все още помнят!
Прегърни ме! Спаси ме ти от мрака!
Прогони облаците, запали свещта!
Избърши сълзите и не ме оставяй... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация