Дъждовният мъж,
като облак
живее там някъде.
Нечакан - очаквано идва.
Поема душата ми,
показва ми мокри поляни,
извиква забравена радост -
дъждовният мъж -
лечителят на тъга...
Ден след ден,
малко по малко,
в шепа прибирам неволите
и чакам дъждовния мъж...
© Маргарита Василева Все права защищены