Дъждовно
Сега съм някак твърде различна,
далечно-дъждовна във сивия ден,
и странно на времето някак приличам,
прихлупило чело зад облак ранен.
И крехка в очакване твое притихвам,
под звука на капките есенен дъжд,
очите ми следват отново пороя,
следите след тебе изтрил изведнъж.
Днес някак съм тъжна и малко себична,
обгърната плътно във мокрия плен,
останах в прозореца пак да се взирам,
да чакам, да искам до новия ден.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Сеси Все права защищены
