Дъждовно
Сега съм някак твърде различна,
далечно-дъждовна във сивия ден,
и странно на времето някак приличам,
прихлупило чело зад облак ранен.
И крехка в очакване твое притихвам,
под звука на капките есенен дъжд,
очите ми следват отново пороя,
следите след тебе изтрил изведнъж.
Днес някак съм тъжна и малко себична,
обгърната плътно във мокрия плен,
останах в прозореца пак да се взирам,
да чакам, да искам до новия ден.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
