Дъждовно
Сега съм някак твърде различна,
далечно-дъждовна във сивия ден,
и странно на времето някак приличам,
прихлупило чело зад облак ранен.
И крехка в очакване твое притихвам,
под звука на капките есенен дъжд,
очите ми следват отново пороя,
следите след тебе изтрил изведнъж.
Днес някак съм тъжна и малко себична,
обгърната плътно във мокрия плен,
останах в прозореца пак да се взирам,
да чакам, да искам до новия ден.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Сеси Всички права запазени
