Дъждовно

16 дек. 2022 г., 11:35

Поэзия

389 3 3

Капят капки, протича небето.
Тъмнината в душата мълчи.
Грозна буря раздира сърцето,
всички чувства превръща в сълзи.

Капят капки, вали тишината.
Самота сграбчва дългата нощ.
Тъмни мисли тревожат душата,
режат пак с острието на нож.

Капят капки. Защо не отминат
тези облаци, тежки от дъжд?
А сълзите - защо не отмиват
тази болка, дошла изведнъж?

Капят капки... Потъват... Изчезват
в тази суха и жадна земя.
Знам, от мъка следите остават...
Но ще бъде пак ден, светлина!

Mitvans (Иванъ Митовъ)

2022-12-17T10:43:28+02:00

Прочувствен стих! Поздравления!
r_iva (Райна Иванова)

2022-12-16T22:56:35+02:00

Да! Благодаря ти, Скити!
Скитницa

2022-12-16T22:34:49+02:00

Дъждът и капките подсилват чувството за самота и тишината! Но финала е изпълнен с надежда - за новият ден!
Хареса ми!