16 dic 2022, 11:35

Дъждовно

Poesía

624 3 3

Капят капки, протича небето.
Тъмнината в душата мълчи.
Грозна буря раздира сърцето,
всички чувства превръща в сълзи.

Капят капки, вали тишината.
Самота сграбчва дългата нощ.
Тъмни мисли тревожат душата,
режат пак с острието на нож.

Капят капки. Защо не отминат
тези облаци, тежки от дъжд?
А сълзите - защо не отмиват
тази болка, дошла изведнъж?

Капят капки... Потъват... Изчезват
в тази суха и жадна земя.
Знам, от мъка следите остават...
Но ще бъде пак ден, светлина!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Mitvans (Иванъ Митовъ)

Прочувствен стих! Поздравления!

2022-12-17T10:43:28+02:00
r_iva (Райна Иванова)

Да! Благодаря ти, Скити!

2022-12-16T22:56:35+02:00
Скитницa

Дъждът и капките подсилват чувството за самота и тишината! Но финала е изпълнен с надежда - за новият ден!
Хареса ми!

2022-12-16T22:34:49+02:00

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0