Дъждовно
Капят капки, протича небето.
Тъмнината в душата мълчи.
Грозна буря раздира сърцето,
всички чувства превръща в сълзи.
Капят капки, вали тишината.
Самота сграбчва дългата нощ.
Тъмни мисли тревожат душата,
режат пак с острието на нож.
Капят капки. Защо не отминат
тези облаци, тежки от дъжд?
А сълзите - защо не отмиват
тази болка, дошла изведнъж?
Капят капки... Потъват... Изчезват
в тази суха и жадна земя.
Знам, от мъка следите остават...
Но ще бъде пак ден, светлина!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Райна Иванова Todos los derechos reservados
