r_iva (Райна Иванова)
94 643
16.12.2022 г., 11:35 ч.

Дъждовно 

  Поезия
337 3 3

Капят капки, протича небето.
Тъмнината в душата мълчи.
Грозна буря раздира сърцето,
всички чувства превръща в сълзи.

 

Капят капки, вали тишината.
Самота сграбчва дългата нощ.
Тъмни мисли тревожат душата,
режат пак с острието на нож.

 

Капят капки. Защо не отминат
тези облаци, тежки от дъжд?
А сълзите - защо не отмиват
тази болка, дошла изведнъж?

 

Капят капки... Потъват... Изчезват
в тази суха и жадна земя.
Знам, от мъка следите остават...
Но ще бъде пак ден, светлина!

© Райна Иванова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Прочувствен стих! Поздравления!
  • Да! Благодаря ти, Скити!
  • Дъждът и капките подсилват чувството за самота и тишината! Но финала е изпълнен с надежда - за новият ден!
    Хареса ми!
Предложения
: ??:??