Капят капки, протича небето.
Тъмнината в душата мълчи.
Грозна буря раздира сърцето,
всички чувства превръща в сълзи.
Капят капки, вали тишината.
Самота сграбчва дългата нощ.
Тъмни мисли тревожат душата,
режат пак с острието на нож.
Капят капки. Защо не отминат
тези облаци, тежки от дъжд?
А сълзите - защо не отмиват
тази болка, дошла изведнъж? ...