19 апр. 2024 г., 10:47

Дъждовно

502 0 0

Наперен като млада булка,

като чисто нова втулка,

реших на мъж да се направя,

в проливен дъжд да се прославя.

 

Дъждът жестоко си переше,

що беше сухо, мокро беше.

Нямаше ни грам пощада

на центъра край всяка сграда.

 

От интернет прогноза смъкнал,

чадър тактически замъкнал,

мадами можех да избирам,

с чадъра пред коя да спирам.

 

Кокошки мокри всички бяха,

грам нямаше си суха стряха.

А аз, с огромния чадър

нямах си и грам кахър.

 

Набелязах в мокрината

коя за мен ще е жената.

Аз, макар и стара шматка,

уцелих точно във десятка.

 

Сега излизам без чадъра

за да няма дъра-бъра.

С жената гледаме прогнозата.

Абе, пич, егати прозата!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Янков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...