Наперен като млада булка,

като чисто нова втулка,

реших на мъж да се направя,

в проливен дъжд да се прославя.

Дъждът жестоко си переше,

що беше сухо, мокро беше.

Нямаше ни грам пощада

на центъра край всяка сграда.

От интернет прогноза смъкнал,

чадър тактически замъкнал,

мадами можех да избирам,

с чадъра пред коя да спирам.

Кокошки мокри всички бяха,

грам нямаше си суха стряха.

А аз, с огромния чадър

нямах си и грам кахър.

Набелязах в мокрината

коя за мен ще е жената.

Аз, макар и стара шматка,

уцелих точно във десятка.

Сега излизам без чадъра

за да няма дъра-бъра.

С жената гледаме прогнозата.

Абе, пич, егати прозата!