Дъждът

Поэзия

1.2K 3 13

Пред чаша чай

на маса с есенни листа.

Разбра, че няма вече Май

и няма да се върне пролетта.

Усмихна се на кроткия ветрец.

Донесъл аромат на дюли.

На есента прекрасният венец,

слънца напомнящи за Юли.

И заваля дъждец.

Родени капки в небесата.

Сълзи на любещия ни Отец.

За нас невярващи на чудесата.

Остана сянката на мъж.

Отронен лист от самотата.

Сред есенни листа и дъжд

върви самотна в тишината.

https://youtu.be/2UR2OwS3Afw

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Жабокът (Гедеон)

И що сянката на мъж потъва в обятията и?
Няма ли реални мъже?!
И каква и таз сянка, дето са въргаля в пух и перушина.

2021-12-09T17:08:31+02:00
щураче (любимка)

Потъна в пух и перушина, потъна в тъмнината, потъна в обятията и...
Потъна не е свързано единствено с вода и удавяне

2021-12-09T17:01:22+02:00
Жабокът (Гедеон)

И така е добре, но да не давим сянката в тишината
Потъна и настана тишината

2021-12-09T16:59:03+02:00
щураче (любимка)

Сред есенни листа и дъжд,
потъна, стана тишината.
Забавно ми е, като пъзел е

2021-12-09T16:56:44+02:00
Жабокът (Гедеон)

Хубу. Коригирам.
Ми те крачките са повтарят. Няма да подскачам на един крак.

2021-12-09T16:49:45+02:00