Жабокът (Гедеон)
369 2157
9.12.2021 г., 9:21 ч.  

Дъждът 

  Поезия
966 3 13

Пред чаша чай 

на маса с есенни листа.

Разбра, че няма вече Май 

и няма да се върне пролетта.

 

Усмихна се на кроткия ветрец.

Донесъл аромат на дюли.

На есента прекрасният венец,

слънца напомнящи за Юли.

 

И заваля дъждец.

Родени капки в небесата.

Сълзи на любещия ни Отец.

За нас невярващи на чудесата.

 

Остана сянката на мъж.

Отронен лист от самотата.

Сред есенни листа и дъжд

върви самотна в тишината.

 

https://youtu.be/2UR2OwS3Afw

© Гедеон Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • И що сянката на мъж потъва в обятията и?
    Няма ли реални мъже?!
    И каква и таз сянка, дето са въргаля в пух и перушина.
  • Потъна в пух и перушина, потъна в тъмнината, потъна в обятията и...
    Потъна не е свързано единствено с вода и удавяне
  • И така е добре, но да не давим сянката в тишината
    Потъна и настана тишината
  • Сред есенни листа и дъжд,
    потъна, стана тишината.
    Забавно ми е, като пъзел е
  • Хубу. Коригирам.
    Ми те крачките са повтарят. Няма да подскачам на един крак.
  • Върви самотна в тишината. Ми ти си вкарал на всяка крачка повторения
  • Тъй са повтаря два пъти сред
  • Вместо "във", "сред"
    Хубаво е
  • "Остана сянката на мъж.
    Отронен лист от самотата.
    Сред есенни листа и дъжд
    върви сама във тишината."

    Това е добро изпълнение и като внушение, над горните строфи може да се поработи и ще се получи прекрасно стихотворение.
    Сериозна съм. Пишеш нежно и чувствено. Такива места имаш и в прозата си.
    Всъщност точно това ме накара да прочета доста от нещата ти и да продължавам да те чета.
  • Много е хубаво стихчето! Малко тъжно..., но хубаво!
  • Ами, все пак си ме кръстил Философ, Вал, трябва да отговарям на междуличностната си категория хехе. Айде нема да спамя това прекрасно стихче. 😊
  • Зиги, невярващите са сенки в тишината.
    Винаги си във философски размисъл
  • "И заваля дъждец.
    Родени капки в небесата.
    Сълзи на любещия ни Отец.
    За нас невярващи на чудесата." - аз пък вярвам, Вал.
    Сега сериозно - прекрасно е, а той е преживял трансформация на ума. Осъзнал е, че трябва да обича и дъжда, защото той е част от живота, слял се е с капките и тишината и е станал едно с всичко. А сянката, това е спомена, на нищо не умира на този свят и нищо не изчезва... 🤓 по тази логика, никой никога не е напълно сам. Всеки носи Любовта в сърцето си, и трябва само да я забележи. Знаеш за коя Любов говоря. На такива мисли ме навеждаш пак... 😉😍
Предложения
: ??:??