Дъждът

16 сент. 2013 г., 19:29

Поэзия » Философская

595 0 2

Припряно почука Дъждът по стъклото,
бързаше явно да влезне при мен,
отворих прозореца доста широко,
а той не очакваше и остана смутен.

Кажи ми какво пак те води при мене?
Аз мечтая за топли лъчи,
той на леглото приседна и започна да стене,
че без бури и дъжд нямало слънчеви дни.

Така остро си бъбрихме двама
час, може би час и половина дори
накрая Дъждът се ядоса и стана,
излезна и страшна градушка изви.

Биеше дървета, прозорци и де що намери,
изливаше гняв, явно дълго таен,
вилня и трещя, но накрая притихна,
спря под прозореца тих, уморен.

Погледна в очите ми - търсеше думи,
искаше пак да влезне у нас,
затворих прозореца, даже хлопнах резето,
не разбрах, че Дъждът всъщност бях аз...

Дъждът

Свързани произведения

Комментарии

Предложения