3 июл. 2018 г., 08:48  

Дълбоко

1.1K 4 27

гмурнах се в ъгълчето на окото си
и тръгнах след бялото
което
ще ме отведе до задния вход на мислите ти
но само за да открия
че
всъщност
е тъмно
и страшно
защото
това
което пиша
е едно дълбоко
дълбоко
дълбоко
дълбоко
нищо
с
пунктуационни
грешки

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Миглена Миткова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ехаааа!!!
    Бунтарче, м? Давай, и аз съм имала такива моменти Хм... едно нищо... Нищо, ама Нещо!
    ТО ще го разбере
    Поздравче!
  • Меги, много нетипично, различно, с хубав подтекст. Поздрави!
  • Анти, така го разбрах и така го харесах.
  • Чакам Генек да вземе отношение и да ме захапе, че сега съм преписала братя Стругацки и техния Сталкер, но той си мълчи, защото сигурно знае в повестта каква е цената на изпълнените желания. Затова аз може би нямам нищо - нито съпруг, нито пари, нито деца, нито кариера в чужбина, защото не искам да плащам цената. Всеки миг от нашия живот е избор и ние сме единствените, които носят отговорност за него, никой друг не ни е виновен.

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...