ruba (Руми Бакърджиева)
315 1557
22 авг. 2019 г., 18:20

Дълбоко се е свряла завистта 

  Поэзия
727 4 4

 

Дълбоко се е свряла завистта.

И смуче святост… Трови ме с обида.

Преобразява вечните неща,

така че тлението даже им отива!

И спомените лепнат от тъга,

крилете им тежат и закърняват

от жилото на тази суета,

която в нас посяваха от рано…

Духът жадува светли небеса,

но в здрача на претенцията остава…

 

А Бог живя смирено на света

и всички ни към кротост призовава…          

© Руми Бакърджиева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Споделям посланието!
  • Благодаря, Мария! Разбира се, че не се сърдя. Даже се радвам на редакцията ти. Благодаря и на теб, Маргарита. Кротостта е категория, която не означава примиреност.
  • Стихът е прекрасен, но този свят не е за кротките. Не е е бил и по времето на Спасителя.
  • Чудесно е! " Спъна" ме само на едно място и ти предлагам да стане така:

    Духът жадува светли небеса,
    но в здрача на претенция остава.

    Същото, но претенция-та не е членувана.
    Дано не се сърдиш, че съм си позволила тази козметична редакция. Направих го, защото стихотворението ти е наистина стойностно!
Предложения
: ??:??