Дълбоко се е свряла завистта

Поэзия

1.1K 4 4

Дълбоко се е свряла завистта.

И смуче святост… Трови ме с обида.

Преобразява вечните неща,

така че тлението даже им отива!

И спомените лепнат от тъга,

крилете им тежат и закърняват

от жилото на тази суета,

която в нас посяваха от рано…

Духът жадува светли небеса,

но в здрача на претенцията остава…

А Бог живя смирено на света

и всички ни към кротост призовава…

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

valia1771 (Ивон)

Споделям посланието!

2022-08-22T16:40:02+03:00
ruba (Руми Бакърджиева)

Благодаря, Мария! Разбира се, че не се сърдя. Даже се радвам на редакцията ти. Благодаря и на теб, Маргарита. Кротостта е категория, която не означава примиреност.

2019-08-23T12:11:29+03:00
goblenka (Маргарита Ангелова)

Стихът е прекрасен, но този свят не е за кротките. Не е е бил и по времето на Спасителя.

2019-08-23T06:03:16+03:00
pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

Чудесно е! " Спъна" ме само на едно място и ти предлагам да стане така:

Духът жадува светли небеса,
но в здрача на претенция остава.

Същото, но претенция-та не е членувана.
Дано не се сърдиш, че съм си позволила тази козметична редакция. Направих го, защото стихотворението ти е наистина стойностно!

2019-08-22T20:40:21+03:00