16 февр. 2017 г., 22:31

Дълбоко в нас

719 0 2

 

Дълбоко в нас  на топло се е свила,

дълбае ни душите като дървояд.

Сърцата за любов е вкаменила,

от всякъде ни дебне гладен лешояд.

Замрели! Не можем се отърси,

търпим товара и мълчим.

До вчера уж приятел а се муси,

живота си кога ще променим?

Дълбоко в нас човече е вродено,

народите не могат,  ние го търпим.

Какво? На нас нима е забранено,

свиваме се и мълчим, мълчим.

Дълбоко в нас  таи се няма сила,

потиснати! По робски все така вървим.

От кой да търсим днес закрила?

сами живота си ако не променим.

                                     В.Й. 16.02.2017г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Васил Йотов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Не знам,сега-те откривам!!!Добър-човек си!!!
  • Прав си, Васко, промяната трябва да започне от самите нас. Поздрави!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....