Дълбоко в нас
Дълбоко в нас на топло се е свила,
дълбае ни душите като дървояд.
Сърцата за любов е вкаменила,
от всякъде ни дебне гладен лешояд.
Замрели! Не можем се отърси,
търпим товара и мълчим.
До вчера уж приятел а се муси,
живота си кога ще променим?
Дълбоко в нас човече е вродено,
народите не могат, ние го търпим.
Какво? На нас нима е забранено,
свиваме се и мълчим, мълчим.
Дълбоко в нас таи се няма сила,
потиснати! По робски все така вървим.
От кой да търсим днес закрила?
сами живота си ако не променим.
В.Й. 16.02.2017г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Васил Йотов Всички права запазени
