Дълбоко в нас на топло се е свила,
дълбае ни душите като дървояд.
Сърцата за любов е вкаменила,
от всякъде ни дебне гладен лешояд.
Замрели! Не можем се отърси,
търпим товара и мълчим.
До вчера уж приятел а се муси,
живота си кога ще променим?
Дълбоко в нас човече е вродено,
народите не могат, ние го търпим.
Какво? На нас нима е забранено,
свиваме се и мълчим, мълчим. ...