26 нояб. 2009 г., 01:13

Дългият път обратно вкъщи

591 0 0

Остави ме на мира, гледам встрани,
нека за миг избягам - вечно на път,
времето се мени и как ще ме спрат,
дългото завръщане ли ми предстои,
да се завърна с гръм и трясък?
Какви спомени - всичко погина,
каква беше тази идея да замина
и сега да липсва всичко оттатък?

Сигурно е това -
лекарството за моята болка,
когато всичко се обръща,
сам си давам свобода,
сам дори да поема мога
по пътя обратно вкъщи.

В доброволно изгнание, избрал сам,
как мога да имам вина изобщо,
сякаш съдбата се гаври нарочно,
какво друго остава - не знам,
а тук сякаш живота ме напуска?
Къде другаде бих бил мен,
а на баща ми рождения ден
изглеждам съм го пропуснал...

Сигурно е това -
лекарството за моята болка,
когато всичко се обръща,
сам си давам свобода,
сам дори да поема мога
по пътя обратно вкъщи.

На колко от вас
това е познато като чувство:
ирония, самота или липса на страст?
Още много думи, които казвам на глас,
бягството ми е изкуствено
заради пътя към нас.

И на колко други
пътят, все същият, ще остане напред,
вместо вечно изгнание, дори лудост?
Затова няма и какво да се чудя,
или просто да чакам странен късмет,
породен от скука...

Сигурно е това -
лекарството за моята болка,
когато всичко се обръща,
сам си давам свобода,
сам и както другите сами не могат,
няма упование на пари,
няма упование в бога,
само светлината ми се обръща -
трябва да поема отново
по пътя обратно вкъщи.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Андонов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...