26.11.2009 г., 1:13

Дългият път обратно вкъщи

587 0 0

Остави ме на мира, гледам встрани,
нека за миг избягам - вечно на път,
времето се мени и как ще ме спрат,
дългото завръщане ли ми предстои,
да се завърна с гръм и трясък?
Какви спомени - всичко погина,
каква беше тази идея да замина
и сега да липсва всичко оттатък?

Сигурно е това -
лекарството за моята болка,
когато всичко се обръща,
сам си давам свобода,
сам дори да поема мога
по пътя обратно вкъщи.

В доброволно изгнание, избрал сам,
как мога да имам вина изобщо,
сякаш съдбата се гаври нарочно,
какво друго остава - не знам,
а тук сякаш живота ме напуска?
Къде другаде бих бил мен,
а на баща ми рождения ден
изглеждам съм го пропуснал...

Сигурно е това -
лекарството за моята болка,
когато всичко се обръща,
сам си давам свобода,
сам дори да поема мога
по пътя обратно вкъщи.

На колко от вас
това е познато като чувство:
ирония, самота или липса на страст?
Още много думи, които казвам на глас,
бягството ми е изкуствено
заради пътя към нас.

И на колко други
пътят, все същият, ще остане напред,
вместо вечно изгнание, дори лудост?
Затова няма и какво да се чудя,
или просто да чакам странен късмет,
породен от скука...

Сигурно е това -
лекарството за моята болка,
когато всичко се обръща,
сам си давам свобода,
сам и както другите сами не могат,
няма упование на пари,
няма упование в бога,
само светлината ми се обръща -
трябва да поема отново
по пътя обратно вкъщи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Андонов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...