26 nov 2009, 1:13

Дългият път обратно вкъщи

  Poesía » Otra
592 0 0

Остави ме на мира, гледам встрани,
нека за миг избягам - вечно на път,
времето се мени и как ще ме спрат,
дългото завръщане ли ми предстои,
да се завърна с гръм и трясък?
Какви спомени - всичко погина,
каква беше тази идея да замина
и сега да липсва всичко оттатък?

Сигурно е това -
лекарството за моята болка,
когато всичко се обръща,
сам си давам свобода,
сам дори да поема мога
по пътя обратно вкъщи.

В доброволно изгнание, избрал сам,
как мога да имам вина изобщо,
сякаш съдбата се гаври нарочно,
какво друго остава - не знам,
а тук сякаш живота ме напуска?
Къде другаде бих бил мен,
а на баща ми рождения ден
изглеждам съм го пропуснал...

Сигурно е това -
лекарството за моята болка,
когато всичко се обръща,
сам си давам свобода,
сам дори да поема мога
по пътя обратно вкъщи.

На колко от вас
това е познато като чувство:
ирония, самота или липса на страст?
Още много думи, които казвам на глас,
бягството ми е изкуствено
заради пътя към нас.

И на колко други
пътят, все същият, ще остане напред,
вместо вечно изгнание, дори лудост?
Затова няма и какво да се чудя,
или просто да чакам странен късмет,
породен от скука...

Сигурно е това -
лекарството за моята болка,
когато всичко се обръща,
сам си давам свобода,
сам и както другите сами не могат,
няма упование на пари,
няма упование в бога,
само светлината ми се обръща -
трябва да поема отново
по пътя обратно вкъщи.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Андонов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...