Дълго и бавно
Дълго и бавно... аз пишех.
Рисувах те - в свежата пролет.
В морето песъчинките нищех,
търсех те в нощния полет.
Дълго и бавно... аз дишах.
Картините гледах - в очите ти.
От въздуха нежен те вдишвах,
звуците слушах в сърцето ти.
Дълго и бавно... умирах.
И търсех те - сред звездите.
Светлината твоя намирах,
и пак ти губех следите.
Дълго и бавно... от времето си пилеех.
Намирах те - губейки себе си.
Пред сиянието ти немеех,
живея... само във тебе.
21.03.2008
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Иван Иванов Все права защищены
