Jun 7, 2009, 10:13 PM

Дълго и бавно

  Poetry » Love
1.2K 0 9

 

  

 Дълго и бавно... аз пишех.

 Рисувах те - в свежата пролет.

 В морето песъчинките нищех,

 търсех те в нощния полет.

 

 Дълго и бавно... аз дишах.

 Картините гледах - в очите ти.

 От въздуха нежен те вдишвах,

 звуците слушах в сърцето ти.

 

 Дълго и бавно... умирах.

 И търсех те - сред звездите.

 Светлината твоя намирах,

 и пак ти губех следите.

 

 Дълго и бавно... от времето си пилеех.

 Намирах те - губейки себе си.

 Пред сиянието ти немеех,

 живея... само във тебе.

 

 

            21.03.2008

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...