CrazyDiamond (Веселин Данчев)
58 71
2 янв. 2021 г., 17:58

Дългото чакане 

  Поэзия
774 4 6

Оня странен субект

пак е застанал

на своя балкон.

Някои казват

бил пълен галфон.

Други казват

от не знам си какво

бил болен.

Но сякаш изглежда

привидно доволен...

Гледа с поглед замаян

нейде далеко.

Нещо вътре го гложди,

сякаш не му е леко.

 

Отначало преследваше

голямото щастие...

В нещо велико

да вземе участие...

Да се влюби безумно.

И в замяна

гореща любов да получи...

Но после си каза:

‘Не, няма как точно

на мен да се случи!‘

И шансът когато

на вратата почукваше,

той не отваряше.

‘Тук има грешка...

Не е за мене’ –

все си повтаряше.

 

И така постепенно

привикна да чака

само малки,

но възможни неща.

 

Нощем чака от изток

да просветлее,

напролет чака  гората

да зеленее.

Лете  чака  нивята

да пожълтеят.

Зиме чака земята

да побелее.

В дъждовен ден чака

дъждът да престане.

В жарък ден чака

по-хладно да стане.

Вечер чака ракия, салата. 

Всеки месец – мизерна заплата.

Сутрин чака кафето.

Нощем чака звездите

да обсипят небето...

 

И така, ден след ден,

на живота браздите

му покриха лицето.

 

И сега ако минеш

пак е там, на балкона..

Глуповато се взира

нейде там, в небосклона...

Някой казва: "Това е

един спокоен живот." 

Друг ще каже:

"Това е

живот похабен..." 

Все си мисля за него...

Не прилича ли малко

и на теб, и на мен?

© Веселин Данчев Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

Който от вас е безгрешен, нека пръв хвърли камък върху нея »

16 место

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • “...И така постепенно привикна да чака само малки, но възможн неща...”
  • Вдъхнови ме текстът на една стара песен на Бийтълс.
  • Хубаво, замислящо, точно.
  • Прочетох с удоволствие!
  • Мария, благодаря ти много за ласкавите отзиви! Особено ми е приятно, че идват точно от тебе! Ценя много мнението ти.
  • Малкият човечец на балкона, вечно чакащ край него да мине живота...и закономерния въпрос:

    " Не прилича ли малко
    и на теб, и на мен?"

    Много добре си го нарисувал! С нещо ми напомняш стила на големия Валери Петров. Грабваш ме с предварителния замисъл, вграден в произведенията ти. Поздравявам те сърдечно! Не ми останаха гласове, но си признавам, че съм готова да те подкрепя и съжалявам, че не мога да го сторя.
Предложения
: ??:??