5 мар. 2020 г., 23:15

Дългът и нашата вина

983 1 2

 

ДЪЛГЪТ  И  НАШАТА  ВИНА
Автор - Величка Николова - Литатру


Чуваш ли, чуваш ли... морни крила
с южния вятър пътуват на юг,
а пък самотните техни гнезда
ще приютяват снежинките тук.

Чуваш ли, чуваш ли... Черно море,
без нас е тъжно и нас ни зове,
мята се, буйства, дере се, дере...
То не разбира, че дълг ни зове.

Чуваш ли, чуваш ли, влакът трещи.
Ти с него тръгваш. Сърце ми крещи!
Връщаш се вече при своята жена,
аз - във гнездото си - с наш`та вина!

 

Литатру

*Преведено на руски език от Конфон
 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Величка Богданова - Литатру Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...