Отмерено стенен часовник тиктака,
сам в утрото търся сигнал от деня,
сънят прелъстил е отново мечтата,
а в малък прозорец струи светлина!
И пак те съзирам, макар и далечна
звезда, заблестяла в небесната шир,
поемам по пътя към твоята вечност,
а всички планети редят се в шпалир!
Да, ти си божествена, аз - омагьосан
от някакъв странен, тъй древен канон,
откривам те в суша, вода и във огън,
при Хефест и Хадес, дори Посейдон! ...