Дърво без корен
Отмерено стенен часовник тиктака,
сам в утрото търся сигнал от деня,
сънят прелъстил е отново мечтата,
а в малък прозорец струи светлина!
И пак те съзирам, макар и далечна
звезда, заблестяла в небесната шир,
поемам по пътя към твоята вечност,
а всички планети редят се в шпалир!
Да, ти си божествена, аз - омагьосан
от някакъв странен, тъй древен канон,
откривам те в суша, вода и във огън,
при Хефест и Хадес, дори Посейдон!
Създадена с обич и нежност раздала,
на битките цел си, но раждаш живот,
Елена си в Троя, за Рим – Клеопатра,
без теб се превръща Съдбата в хомот!
И в песен когато Жената възпеем,
светът вече станал е по-малко лош,
с Менадите даже не спряха Орфея
отново да сбъдне тоз дивен разкош!
Зората днес праща ми извод изконен,
... от вятър отбрулени листи-слова:
“Знай, ти ще останеш дървото без корен,
щом чиста любов не споделяш с Жена”!
© Ангел Колев All rights reserved.
