Дърводелско
В ъгъла на тясната си същност,
свит, потънал в кървави мечти,
човек дълбае в свойта външност
с ножче своите черти.
Опитва се да ги направи остри,
оригинални с тъпия си нож,
и стърже още, на места до кости...
До сърцето стигна тази нощ.
Натисна там и с гърчеща гримаса
изпусна жалкото си острие.
Душата му по-твърда се оказа
и пак остана в своето лице!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Силвана Все права защищены
