В ъгъла на тясната си същност,
свит, потънал в кървави мечти,
човек дълбае в свойта външност
с ножче своите черти.
Опитва се да ги направи остри,
оригинални с тъпия си нож,
и стърже още, на места до кости...
До сърцето стигна тази нощ.
Натисна там и с гърчеща гримаса
изпусна жалкото си острие.
Душата му по-твърда се оказа
и пак остана в своето лице!
© Силвана All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
