Nov 15, 2007, 3:43 PM

Дърводелско 

  Poetry » Phylosophy
855 0 6
 

В ъгъла на тясната си същност,

свит, потънал в кървави мечти,

човек  дълбае в свойта външност

с ножче своите черти.

 

Опитва се да ги направи остри,

оригинални с тъпия си нож,

и стърже още, на места до кости...

До сърцето стигна тази нощ.

 

Натисна там и с гърчеща гримаса

изпусна жалкото си острие.

Душата му по-твърда се оказа

и пак остана в своето лице!

© Силвана All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??