13 сент. 2007 г., 23:47
Дървото
Веднъж, ей така
през маранята
видях Оазис.
Мираж е, помислих си ...
Бях свикнал с тези мисли,
но Оазисът ухаеше,
привличаше ме с нещо.
Защо ли?
Защото е реален.
Със истински води за жадните.
Със вкусни плодове за гладните. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация