Дървото
Дървото
Веднъж, ей така
през маранята
видях Оазис.
Мираж е, помислих си ...
Бях свикнал с тези мисли,
но Оазисът ухаеше,
привличаше ме с нещо.
Защо ли?
Защото е реален.
Със истински води за жадните.
Със вкусни плодове за гладните.
С дебела сянка и Дърво голямо,
достигащо небето.
Дърво, разлистващо
ЖИВОТ.
http://javkostov.wordpress.com/
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Явор Костов Всички права запазени
