11 авг. 2009 г., 00:25

Дървото на живота

1.7K 0 1

Дървото на живота

 

Ще кажа, ако трябва да съм реалист,

че дървото на живота капе лист по лист!
Не ще го застигне естествена смърт,

а ще го изкорени някой дядо дърт!

Господ живота и смъртта ни е дал,

а с какво право го отнемаме ние – няма смисъл и морал!

Всеки от нас се мисли за вечен,

но как ще е, като не е човечен!
Кой наричаме животно ние –

онези, които пасат, или онзи, който вие?
Но в крайна сметка кой животното е тука,

кой наранява и убива, а после вика „Скука!”?

И така животът свършва недовършен,

до дървото на живота лежи нов клон откършен!

Не се ли оказва човекът животно, а животното – човек?

Още колко остава? Година или век?

Замислете се сега вие !

 Истината не бива да се крие!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нощна Сянка Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...