30 июл. 2011 г., 00:14

Дървото на живота

2.7K 0 3

В поле широко слънцето огрява

огромен страж - единствено дърво

с клони чак в небесата,

и корени в майката-земя.

Това пазителят е - дървото на живота,

обгърнало с клони толкова съдби

на милиони хора по земята,

по пътя отреден им – тръгнали от тук.

С кора прастара, набраздена от годините,

в които то дарявало живот

на хора, бродещи по таз планета,

закриляло света от всяко зло.

И земните недра дарявали дървото

със сила, за да създаде

поредния живот на таз вселена,

да може тоз човешки род да продължи.

По пътя на съдбата да открие

местото свое в тоз забързан свят,

дома, създаден тук, за нас да преоткрие

и пред дървото да се преклони.

Да носи благодарност в душата,

за туй, че му е даден шанс

да бъде част от историята на живота,

пътечка своя - макар и малка, да остави на света…

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Росица Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...