Дървото на живота

iam (Росица)
75 22

30 jul 2011, 0:14

Poesía » Versos blancos

2351 0 3

В поле широко слънцето огрява

огромен страж - единствено дърво

с клони чак в небесата,

и корени в майката-земя.

Това пазителят е - дървото на живота,

обгърнало с клони толкова съдби

на милиони хора по земята,

по пътя отреден им – тръгнали от тук.

С кора прастара, набраздена от годините,

в които то дарявало живот

на хора, бродещи по таз планета,

закриляло света от всяко зло.

И земните недра дарявали дървото

със сила, за да създаде

поредния живот на таз вселена,

да може тоз човешки род да продължи.

По пътя на съдбата да открие

местото свое в тоз забързан свят,

дома, създаден тук, за нас да преоткрие

и пред дървото да се преклони.

Да носи благодарност в душата,

за туй, че му е даден шанс

да бъде част от историята на живота,

пътечка своя - макар и малка, да остави на света…

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.