Jul 30, 2011, 12:14 AM

Дървото на живота

2.6K 0 3

В поле широко слънцето огрява

огромен страж - единствено дърво

с клони чак в небесата,

и корени в майката-земя.

Това пазителят е - дървото на живота,

обгърнало с клони толкова съдби

на милиони хора по земята,

по пътя отреден им – тръгнали от тук.

С кора прастара, набраздена от годините,

в които то дарявало живот

на хора, бродещи по таз планета,

закриляло света от всяко зло.

И земните недра дарявали дървото

със сила, за да създаде

поредния живот на таз вселена,

да може тоз човешки род да продължи.

По пътя на съдбата да открие

местото свое в тоз забързан свят,

дома, създаден тук, за нас да преоткрие

и пред дървото да се преклони.

Да носи благодарност в душата,

за туй, че му е даден шанс

да бъде част от историята на живота,

пътечка своя - макар и малка, да остави на света…

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Росица All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...