Дървото умира без корен

              (Посветено на Николай Хайтов)

Там далече в България, в Родопа планина,

роди се един голям Човек и там живя.

Израсъл на село и от там му е любовта,

една любов към планината, гората и хората!

Пребродил я той сам цялата планина,

по градове и малки села за История.

Една история родена от хората, от бита

за борбата им за хляба и за челядта!

Разказва им истории от хора за хората,

а в края на разказа има поука една.

Как да живеем и да обичаме живота,

че какво е писано на човек ще стане това!

И сега като завали дъжд над Родопа планина,

сякаш небето пак плаче за родопчанина.

Планина сиротна а дърветата се поклащат с тъга,

не ги режете, те са дробовете на тази земя.

Той, Хайтов, даваше и сърце а и душа,

обичаше много нашата родина страна.

Сега спомняме си за него с малко тъга.

той остана в нас с разказите си за хората!