12 июн. 2008 г., 15:11

Дързост

853 0 3

Разсърдих всички Богове!
Оставиха ме сам-сама да се оправям,
затръшват ми вратите на обителта си
и пращат ми светкавици и дъжд,
за да ме сплашат.

Прерязах корените
на дървото, на което люлка връзвах
и то изсъхна, и заплашва да се срути
върху трупа ми на обесена несретница,
люлееща се над безбрежното.

Обръщам се към себе си,
за да намеря извора на силата,
защото знам, че там дълбоко
в дебрите на мойто безсъзнателно
бълбука лава тлееща.

О, Богове!
Дали ще съумея да удържа без вас
на напора на моето безумие!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Павлина Гатева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...