12 jun 2008, 15:11

Дързост

  Poesía » Otra
858 0 3

Разсърдих всички Богове!
Оставиха ме сам-сама да се оправям,
затръшват ми вратите на обителта си
и пращат ми светкавици и дъжд,
за да ме сплашат.

Прерязах корените
на дървото, на което люлка връзвах
и то изсъхна, и заплашва да се срути
върху трупа ми на обесена несретница,
люлееща се над безбрежното.

Обръщам се към себе си,
за да намеря извора на силата,
защото знам, че там дълбоко
в дебрите на мойто безсъзнателно
бълбука лава тлееща.

О, Богове!
Дали ще съумея да удържа без вас
на напора на моето безумие!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина Гатева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...