12 jun 2008, 15:11

Дързост

  Poesía » Otra
859 0 3

Разсърдих всички Богове!
Оставиха ме сам-сама да се оправям,
затръшват ми вратите на обителта си
и пращат ми светкавици и дъжд,
за да ме сплашат.

Прерязах корените
на дървото, на което люлка връзвах
и то изсъхна, и заплашва да се срути
върху трупа ми на обесена несретница,
люлееща се над безбрежното.

Обръщам се към себе си,
за да намеря извора на силата,
защото знам, че там дълбоко
в дебрите на мойто безсъзнателно
бълбука лава тлееща.

О, Богове!
Дали ще съумея да удържа без вас
на напора на моето безумие!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина Гатева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....