Дързост
Разсърдих всички Богове!
Оставиха ме сам-сама да се оправям,
затръшват ми вратите на обителта си
и пращат ми светкавици и дъжд,
за да ме сплашат.
Прерязах корените
на дървото, на което люлка връзвах
и то изсъхна, и заплашва да се срути
върху трупа ми на обесена несретница,
люлееща се над безбрежното.
Обръщам се към себе си,
за да намеря извора на силата,
защото знам, че там дълбоко
в дебрите на мойто безсъзнателно
бълбука лава тлееща.
О, Богове!
Дали ще съумея да удържа без вас
на напора на моето безумие!
© Павлина Гатева All rights reserved.
