16 февр. 2007 г., 20:07
Дързост непремерена
Ей, розова прашинке лека
от евтиния дамски грим,
не ще намериш си пътека,
че по си нищо и от дим!
Кокетна си, не ще и дума,
но нямаш миличка душа,
и блясъкът ти е заблуда,
бездарна - твоята игра!
Свободна да си, искаш значи,
сама и волна да летиш!!!
Не щеш ти нечии клепачи
с останалите да красиш!
Тогава ще си жива кратко,
след още миг ще се стопиш,
че свободата, знай е сладка,
но скъпо трябва да платиш!
от евтиния дамски грим,
не ще намериш си пътека,
че по си нищо и от дим!
Кокетна си, не ще и дума,
но нямаш миличка душа,
и блясъкът ти е заблуда,
бездарна - твоята игра!
Свободна да си, искаш значи,
сама и волна да летиш!!!
Не щеш ти нечии клепачи
с останалите да красиш!
Тогава ще си жива кратко,
след още миг ще се стопиш,
че свободата, знай е сладка,
но скъпо трябва да платиш!
© Катя Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Много сладък стих!
-
Много ми хареса!Темата е по-различна от преобладаващите: любов,измяна,раздяла,копнежи... и точно за това ми допада,а и е много премерено много е хубаво и интересно!БРАВО!
-
Интересно е.
Поздрав и усмивка. -
О хаха
идеята е велика!Не съм предполагала,че някой може да се вдъхнови от нещо подобно!Браво! -
Много хубав стих!!! Поздрави, Катя!!!
-
Хареса ми стиха ти!
Хвръкна покрай очите ми като прашинка!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
