Feb 16, 2007, 8:07 PM

Дързост непремерена

  Poetry
682 0 6
Ей, розова прашинке лека
от евтиния дамски грим,
не ще намериш си пътека,
че по си нищо и от дим!

Кокетна си, не ще и дума,
но нямаш миличка душа,
и блясъкът ти е заблуда,
бездарна - твоята игра!

Свободна да си, искаш значи,
сама и волна да летиш!!!
Не щеш ти нечии клепачи
с останалите да красиш!

Тогава ще си жива кратко,
след още миг ще се стопиш,
че свободата, знай е сладка,
но скъпо трябва да платиш!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Катя All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...