16.02.2007 г., 20:07

Дързост непремерена

678 0 6
Ей, розова прашинке лека
от евтиния дамски грим,
не ще намериш си пътека,
че по си нищо и от дим!

Кокетна си, не ще и дума,
но нямаш миличка душа,
и блясъкът ти е заблуда,
бездарна - твоята игра!

Свободна да си, искаш значи,
сама и волна да летиш!!!
Не щеш ти нечии клепачи
с останалите да красиш!

Тогава ще си жива кратко,
след още миг ще се стопиш,
че свободата, знай е сладка,
но скъпо трябва да платиш!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Катя Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...