Дързост непремерена

16 feb 2007, 20:07

Poesía

546 0 6

Ей, розова прашинке лека
от евтиния дамски грим,
не ще намериш си пътека,
че по си нищо и от дим!

Кокетна си, не ще и дума,
но нямаш миличка душа,
и блясъкът ти е заблуда,
бездарна - твоята игра!

Свободна да си, искаш значи,
сама и волна да летиш!!!
Не щеш ти нечии клепачи
с останалите да красиш!

Тогава ще си жива кратко,
след още миг ще се стопиш,
че свободата, знай е сладка,
но скъпо трябва да платиш!

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

petinka67 (Петя Кръстева)

2007-02-17T12:22:14+02:00

Много сладък стих!
ekaterina (Екатерина Александрова)

2007-02-17T03:30:55+02:00

Много ми хареса!Темата е по-различна от преобладаващите: любов,измяна,раздяла,копнежи... и точно за това ми допада,а и е много премерено много е хубаво и интересно!БРАВО!
Етчи (Анета Саманлиева)

2007-02-16T22:36:20+02:00

Интересно е.

Поздрав и усмивка.
ani4ka (Ангелина Петкова)

2007-02-16T21:30:25+02:00

О хаха идеята е велика!Не съм предполагала,че някой може да се вдъхнови от нещо подобно!Браво!
Романтик (Христо Костов)

2007-02-16T20:52:01+02:00

Много хубав стих!!! Поздрави, Катя!!!
Незабравима (Кремена Стоева)

2007-02-16T20:34:09+02:00

Хареса ми стиха ти!
Хвръкна покрай очите ми като прашинка!