23 февр. 2016 г., 20:51

Дързостта остава

364 0 5

Светът е станал по-заможен

и разширява своя кръгозор.

Напредъкът му е възможен

в отправения в небесата взор.

 

А колко хора на земята

гладуват и се борят за живот?

Надеждата ни е отвята

да се простим със земния хомот.

 

Над всички тегне ориста ни

да се родиме тук и да умрем.

След нас остава дързостта ни

в небесните простори да орем.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никола Апостолов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хубаво и мъдро! Браво!
  • Благодаря, Приятели, за коментарите и за оценката!
    Радвам се, че харесвате! Поздрави от мен и хубав ден!
  • Мъдро и прозорливо!
    Неизчерпаем си, Колич!
  • "Живот ли бе да го опишеш..."
    И сто години след Вапцаров
    ще продължава да мирише
    и да гори като жарава...
  • За някои този свят става все по-заможен. За други - все по-беден. Маркираш насъщни неща в този живот, Никола. Оптимизмът отпада за масите. Харесах!

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...